Коледна мечта
КОЛЕДНА МЕЧТА
Знам, когато дойде зима
сняг голям, дълбок ще има,
ще се сипе над гората,
ще се заледи реката,
а за мен ще има всичко -
шапка, шал и ръкавички.
Снежни топки ще търкалям,
със шейна ще се пързалям.
С мама, Иво и Росичка,
може да се включат всички,
да направим Снежко бял,
ще му сложим шапка, шал,
морков дълъг за носле,
за очи - маслинки две,
пръчка от дърво чепато -
ще направим и устата,
а във лявата ръка
ще му сложим ний метла.
Чак, когато ни омръзне,
почнем от студа да зъзнем,
мокри, малко изморени,
но пък весели, засмени
вкъщи ще се приберем
топла манджа да ядем.
Ето вечер стана пак,
всичко тъне в пълен мрак,
само горе на небето
малките звездички светят.
Седнах кротко на дивана
писъмце да пишем с мама,
дадох лист и химикалка,
че нали съм още малка
и не мога аз сама
думите да подредя.
Дядо Коледа с шейната,
като мине през гората
под елхата украсена
дар да пусне и за мене.
Имам аз една мечтичка,
да ми пусне той количка,
ама истинска ви казвам,
после ще ви я показвам.
Може пък и по-нататък
бебе истинско да прати,
братче или пък сестричка,
ще обичаме го всички.
Ще помагам аз на мама,
вече ще съм по-голяма,
памперса ще му сменявам,
беберона ще му давам,
в кошчето ще го люлея
и за Сънчо ще му пея.
Ще го водя на разходка,
ще му дам и мойта лодка,
няма да му дам да плаче,
мойто сладко пеленаче
и по розовите бузки
чак ми идва да го схрускам.
А когата поотрасне,
то ще бъде най-прекрасно,
ще ми вика: "Како, како,
дай ми още топло мляко".
Аз ще му подам шишето,
ще го галя по нослето
и щастливо може би
сладко, сладко то ще спи.
© Стефанка Бакалова All rights reserved.
