Коледна равносметка
Отново Коледа. Сега огряна в слънце.
А всички са преяли и препили.
Сърцето ми се е смалило в зрънце,
душата угнетена се е свила.
Поканихме ли в Коледната вечер
любими хора, дето днес ги няма!
На таз Земя животът им изтече
и празнината още е голяма...
Простихме ли на странник и на ближен
за грехове, които ни боляха!
Животът като дим ще се изниже,
той всякаква излишност ще премахне!
Простихме ли на себе си вината,
че не успяхме да сме съвършени!
Животът наш, събран в сърцевината
да си намери сбъднато решение!
И ще отмине всичко неусетно -
и радости, и болки ще отминат.
Желанието за живот не секва -
да го прехвърлим в Новата Година!
© Антоанета Иванова All rights reserved.
