Коледно безумие
Декември пак е суров
и подхранва тъгата ми.
Ще си сложа пуловера нов
и ще попивам с яката му.
Ще ида до бора сама
и ще пазя мъчание.
Ще чакам да падне звезда,
защото имам желание.
Ще запаля мъничка свещ,
ще хвана писалка.
Ще напиша писмо (без адрес),
както правех, когато бях малка.
Ще затворя белия плик
и ще го скрия във шкафа.
Нали Коледа сбъдва мечти
и затуй я наричаме "свята"?
Запитах се: "Много ли искам?".
И някой прошепна ми: "Много е!
"Любов" си написала в листа!
Тази дума знаеш ли колко е!?"
Декември пак е суров
и пълни окото ми.
А Дядо Коледа не е готов
да отвори писмото ми...
))))) Много сте мили! Пожелавам ви същото в тройни количества!
