Jun 20, 2007, 12:57 PM

Колко дълго

  Poetry
884 0 17
Колко дълго мислиш ще те чакамда узрее твоята любов?Тази вечер в полунощ, във мракаще започна някой нов живот!

Звездоброец тъжен, но с усмивкаще ми рецитира влюбен стих.На небето синята покривкаще ме облече като артист!

Облак бял перука ще ми сложи!Ще се нагримирам със Луна!За гердан звезди ще ми положи,аз от тях ще избера една!

Ще ме поведе към мястото далечнос цъфнали поляни от любов!Дето зрее щастието вечно,не във твоя, в нечий друг живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...