Колко много аз обичам
по полянките да тичам.
Там бера си боровинки
и червенички малинки.
С цели шепи аз ги лапам,
винаги носа си цапам.
Дават ми те много сила
и на кака ми Людмила
в шепите ще занеса.
Ако искате кажете,
само знак ми покажете
и на вас ще донеса.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Малки оазисчета са детските стихчета.