Колко пъти се лъгах,
че вече не те обичам.
Колко пъти забравях,
че само за тебе дишам.
Колко пъти те губех
и те намирах отново.
Колко пъти те пренебрегвах
и те наранявах жестоко.
Колко пъти си мислех,
че мога без тебе.
И колко пъти се уверявах,
че си всичко за мене.
Колко пъти се канех
да ти кажа: "Обичам те".
И колко пъти не се решавах...
Но е вярно - аз вричам се.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
