Dec 2, 2007, 10:04 PM

Колко сме, Поете?

  Poetry » Other
825 0 5
Безкрайно много...
Отбор юнаци, върли
критикари
от дъното надали вой..
или отбой
с презрение към
кокала оглозан
(та моя кокал с чужд ли
да покрия?!)
Поклонници на чуждата
магия -
защо все бяла?
Черното отива ни... дали?
сами сме бре, сами... 
И не броиме "бръмбарите "
замотани из косите -
дали са сити?
По навик дебнещи за грам
от теб, от мен, от някой там...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...