Dec 5, 2007, 9:40 AM

Колкото аз те обичам, никой неможе така

  Poetry
1.4K 0 3

Мъничка моя звездичке,

слънчице мое в нощта,

колкото аз те обичам,

никой неможе така.

 

Топли са твоите устни,

гореща е твоята плът,

очите ти - безкрайни небеса,

от коприна е твоята душа.

 

Съмнение властва във тебе,

съмняваш се в мене, нали?

Аз тъй покорно обичам,

всички нощи, години и дни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...