Jun 9, 2007, 8:44 PM

Колкото - толкова

  Poetry
1K 0 9

Колкото - толкова

Повечко грозен, не толкоз тъп,
следвам най-после своя си път.

По-малко тъп и повечко грозен,
садя си често, на баир лозе.

Копая, режа (и пръскам!) - тъпо!
Виното винаги пия - скъпо!

Скъпо, но истинско - в радост и мъка.
(Ще ме довърши таз пуста разлъка.)

Колкото - Толкова! Грозен и тъп.
Крайно време беше да хвана своя Път!

24 октомври 2001, Ломбо Есте

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...