Feb 19, 2007, 7:49 AM

КОМАРДЖИЯ

Poetry

933 0 7

Проиграх на комар
две-три от своите чувства,
но не беше добре -
той, хазартът, не е вид изкуство.
После друг от тях се възползва
и ето го факта -
за него - славата,
за мене - инфаркта.
Осъзнах след това всичко сторено,
със бутилка в ръка
аз в калта пусках корени...
Повтарях - "Дерзай!
Ще излезеш от кишата някога..."
Ала, нямаше край,
профуквах заплатите...
Жилата се вкопчваха здраво в тинята!
Аз живях, но защо -
мръсотия бях!
Поглъщах на екс
всички гадости,
не познавах възторзи
нито радости!
Знам - до ден ще се храня с кал и плесен,
а умра ли - ще пишат песни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Естир (Златка Петкова)

Много ми хареса!
Поздрави!

2007-02-20T08:42:36+02:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Разбира се Лора-трябва да имаш мнение и аз твоето го уважавам!Не бива наистина всичко да се харесва,а и е невъзможно-винаги има и слаби неща!Благодаря ти за точните думи!

2007-02-19T19:33:09+02:00
blackrose (Лора)

Чета те, ама не ми допадаш.Под твоите стихове винаги едни и същи хора.И аз имам любими автори, но чак всичко от тях да ми харесва?!-не!!!Това ми намирисва на нещо друго...

2007-02-19T19:08:43+02:00
kity (Людмила Нилсън)

На хазарт печеля

Но в живота е друго, е трябва да се рискува и там, но не е желателно!

Хубав стих, поздрави

2007-02-19T17:59:29+02:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Може и да е изкуство хазартът, но никога с чувствата!
А стихът ти е чудесен! Поздравления!

2007-02-19T13:58:20+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0