Проиграх на комар
две-три от своите чувства,
но не беше добре -
той, хазартът, не е вид изкуство.
После друг от тях се възползва
и ето го факта -
за него - славата,
за мене - инфаркта.
Осъзнах след това всичко сторено,
със бутилка в ръка
аз в калта пусках корени...
Повтарях - "Дерзай!
Ще излезеш от кишата някога..."
Ала, нямаше край,
профуквах заплатите...
Жилата се вкопчваха здраво в тинята!
Аз живях, но защо -
мръсотия бях!
Поглъщах на екс
всички гадости,
не познавах възторзи
нито радости!
Знам - до ден ще се храня с кал и плесен,
а умра ли - ще пишат песни...
© Валентин Йорданов Все права защищены
Поздрави!