19.02.2007 г., 7:49 ч.

КОМАРДЖИЯ 

  Поезия
751 0 7

Проиграх на комар
две-три от своите чувства,
но не беше добре -
той, хазартът, не е вид изкуство.
После друг от тях се възползва
и ето го факта -
за него - славата,
за мене - инфаркта.
Осъзнах след това всичко сторено,
със бутилка в ръка
аз в калта пусках корени...
Повтарях - "Дерзай!
Ще излезеш от кишата някога..."
Ала, нямаше край,
профуквах заплатите...
Жилата се вкопчваха здраво в тинята!
Аз живях, но защо -
мръсотия бях!
Поглъщах на екс
всички гадости,
не познавах възторзи
нито радости!
Знам - до ден ще се храня с кал и плесен,
а умра ли - ще пишат песни...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса!
    Поздрави!
  • Разбира се Лора-трябва да имаш мнение и аз твоето го уважавам!Не бива наистина всичко да се харесва,а и е невъзможно-винаги има и слаби неща!Благодаря ти за точните думи!
  • Чета те, ама не ми допадаш.Под твоите стихове винаги едни и същи хора.И аз имам любими автори, но чак всичко от тях да ми харесва?!-не!!!Това ми намирисва на нещо друго...
  • На хазарт печеля

    Но в живота е друго, е трябва да се рискува и там, но не е желателно!

    Хубав стих, поздрави
  • Може и да е изкуство хазартът, но никога с чувствата!
    А стихът ти е чудесен! Поздравления!
  • Хареса ми!
    Но да ти кажа ли, той и хазартът си е цяло изкуство, но това е дълга тема.
  • Осъзнато!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??