Комарска басня
Два комара в стаята бръмчат
и прясна кръв си търсят да ядат.
Единият, по-гладен и напет,
на другият все даваше съвет:
"Не пий от него. Той е просто пес.
Кръвта му е тръпчива като грес.
Човек да търсим в тая тъмнина.
Най-вкусна на човека е кръвта."
"Но аз съм гладен!- другият му каза. -
Един човек едва не ме размаза.
А кучето без вкус е, но си трае,
не ми посяга, а сърдито лае..."
"Кръвта човешка е като магия,
такава искам аз да си открия" -
първият сърдито избръмча
и в търсене свирепо полетя.
След малко тъмнината се разби
от звучен удар някъде в страни.
Един шамар човешки прозвуча,
бръмченето превърна в тишина.
Вторият, все смучейки, си рече:
"Стремиш ли се нагоре, си обречен!
Безвкусна кръв си пия , но съм жив.
Не търся сладост и съм пак щастлив..."
и прясна кръв си търсят да ядат.
Единият, по-гладен и напет,
на другият все даваше съвет:
"Не пий от него. Той е просто пес.
Кръвта му е тръпчива като грес.
Човек да търсим в тая тъмнина.
Най-вкусна на човека е кръвта."
"Но аз съм гладен!- другият му каза. -
Един човек едва не ме размаза.
А кучето без вкус е, но си трае,
не ми посяга, а сърдито лае..."
"Кръвта човешка е като магия,
такава искам аз да си открия" -
първият сърдито избръмча
и в търсене свирепо полетя.
След малко тъмнината се разби
от звучен удар някъде в страни.
Един шамар човешки прозвуча,
бръмченето превърна в тишина.
Вторият, все смучейки, си рече:
"Стремиш ли се нагоре, си обречен!
Безвкусна кръв си пия , но съм жив.
Не търся сладост и съм пак щастлив..."
© Валентин Йорданов All rights reserved.
