Дано да съм изплакала сълзите ти,
които са те чакали в засада.
Дано съм овършала и въздишките,
събрала после всичката омраза.
Тъгите ти докрай да преосмислих и
безсънните ти нощи да преборих!
Ако у теб дори за миг е чисто,
щастлива ще е моята умора.
Защото мъката ми корени се
в онази мисъл, че е невъзможно
(дори отвъд звездите да обичам!...)
да бъдещ нечий безопасен остров... ...