бялатишина
136 results
Срамувам се пред тебе да застана.
Срамувам се от жалките си грешки.
Дори да ми простиш, ще се разпадна,
дори да ме обичаш, ще е тежко.
Едничко само в цялото ме плаши ...
  338 
Аз вече не мечтая за любов.
И думите не скитат сред звездите.
Не чакам за далечен слънчев зов.
Не чакам за вулкана във очите.
Защото те намерих, затова ...
  449 
Най-старата любов не остарява.
Расте дълбоко - с корени безсилни.
Лицето й след плач се разкрасява.
Животът й от зимите извира.
Най-първата любов е все последна. ...
  312 
Между двете ни длани
се разтваря земята.
Планини, океани
и пустинните пясъци.
За самотния колко ...
  405 
Слънчев лъч в замъгленото утро.
И невинна усмивка далечна.
Колко бели, добри, неподкупни.
Колко ценни... За теб - колко лесни.
Научи ме отново на смелост. ...
  294 
Копнежът ми си има име,
привички, смях, едно лице.
Адреса сменя всяка зима.
Пред хората е дим студен.
Копнежът ми обича тежко - ...
  349 
Как би могло да има втори пламък
и втора клетва на едно сърце?
Веднъж когато жадно е горяло,
как би могло то някога да спре?
Как би могло да има втора мъка ...
  344 
*
Всеки път, когато заболи
или пък внезапно стане страшно,
всъщност си надничал просто ти
между нас от празното пространство.
Тебе съм усещала, обаче ...
  345 
Аз те нося като сянка,
като собствена съдба.
Дъх от твоята осанка
ме преследва из града.
Никога не ме напускаш, ...
  382 
Вината се превръща в черна кръв.
Часовниците в неми инквизитори.
И помежду ни вече няма път.
Сред лудостите само сме си близки.
Отронвам от измръзналата длан ...
  379 
Пак те чакам с разлистен копнеж,
сладко пари усмивката скрита.
Виж, сърцето в омразен кафез
как над черни прокоби полита.
На часовника някак отне ...
  330 
...
Голямата любов била голяма,
защото тъй високо ни издига.
Игаря всичко с буен ярък пламък
и никак не умее да ни стига.
Но също е голяма и понеже ...
  450 
Отдалече бият днес сърцата ни.
Отдалече мислите бушуват.
Но нали сме смели откриватели.
И през океани търсим суша.
А звездите пътя ни посипват, ...
  425 
Не пита, на нищо не вярва,
тя идва внезапна и сляпа.
Прогонена подло от рая,
тя – дарбата и проклятие.
Животът ни крехък родила, ...
  346 
Дори да изгарят ръцете ни,
не бихме се пуснали с тебе.
Да ронят небетата пепел,
в очите ти само ще гледам.
Дори да се срутва земята, ...
  343 
Сън ли си? Защото те забравям.
После като вятъра довяваш.
Нещо в мене се развиделява.
И страхувам се да те повярвам.
В твоите очи тежи животът. ...
  326 
Събуден в моя сън, къде ще се окажеш?
Отдавна пазя тайни прозорчета към злото.
Когато хоризонтът се дави в отчаяние,
къде ще спуснеш, мили, окаяната котва?
Сезоните бездушно телата си разменят, ...
  511 
Ще те помня зефирено нежен,
като пролет вълнуващ и слънчев.
Не с онази най-зла неизбежност,
покосила пейзажите сбръчкани.
Ще те помня какъвто видях те ...
  281 
През сълзи ще целувам сега
някой друг, теб когато те няма.
Щом забърза отново кръвта,
като черна отрова ще пари.
Щом очите отново зоват, ...
  320 
Отдавна е време за сбогом.
Но как се сбогуваш с мечта?
И как се сбогуваш със спомен,
от който порастват крила?
Прости ми, че търся те сляпо ...
  396 
Частица от мен се загуби
навън по широкия свят.
Потъна в очите на другите -
изчезна в морета от тях.
Частица от мен се откъсна, ...
  342 
Ще съм твоя, дори и да ида на друга планета.
Ще съм твоя, дори и еони все тъй да мълчиш.
Ще съм твоя, дори да забравя цвета на небето.
Ще съм твоя, дори и с години у мен да вали.
Чувам в пулса си твойте умислени, шарещи стъпки. ...
  400 
...
В очите ми гори
все още спомен ценен
за твоите очи,
загледани към мене.
Безгласен диалог ...
  355 
Само ти го разбираш
океана в очите ми.
Чуваш воя на мидите
и разплиташ вълните.
Само ти ме усещаш ...
  441 
Аз от всичко съм бягала
и на всичко съм в плен.
Хоризонтите стягат ме,
щом затворът е в мен.
Всичко съм премълчавала, ...
  445 
Не умея да имам
и пред мен, и в сърцето си.
Не умея да виждам
аз съня си и денем.
Не умея да искам ...
  363 
Минаха през мене тежки бури.
Най-любимото от мен отнеха.
Днес съм като глас на глух изгубен.
Днес и лекотата ми е тежка.
Нищо не остана след онези ...
  328 
Ти можеш да си тръгнеш, не и болката.
Ти можеш да мълчиш, тъгата не.
Ти можеш да избягаш, но не може
да бяга този възел страхове.
Ти можеш да забравиш, аз не мога. ...
  411 
Зачеркнах те, превърнах те във пепел,
изрязах те от себе си, отмих те.
Изхвърлих те. Извиках те. Открекох.
От всички карти още заличих те.
Изгубих те. Удавих те във думи. ...
  382 
.
Беше ме страх да остана сама.
Ти не разбра. Не повярва.
Беше светът като остра игла.
Беше денят като брадва.
Ти от мечтите излезе навън. ...
  399 
Прощавам ти милиарди тежки пъти.
И хиляди повторни ще простя.
Не се страхувам даже от страха ти.
И няма да си тръгна със нощта.
У мене има място и за бури, ...
  449 
И виж ме - раните ми заздравяват.
За теб сега по-малко ме боли.
Не знаеше ли, в мене оцеляват
и в мрак бездънен ярки светлини.
Сега сърцето ми самó пулсира, ...
  453 
Какъв е цветът на тъгата ми?
Нюансът на твоите ириси,
когато напразно те чакам
и дните се сплитат в години.
На болката скритият корен ...
  416 
С протегнати ръце, ще се разминем.
И само с миг, все пак ще закъснеем.
Животът ще е няма пантомима,
в която търсим, молим се, копнеем.
Усещам те в зова на тишината, ...
  510  11  13 
Отиваш си? Аз си отивам.
Обръщаш се? Аз се обръщам.
Наказваш ме? Аз го избирам.
Къде си ти? Аз съм си вкъщи.
Не знаеше? Вече не чакам. ...
  411 
Това, дето мене ме будеше
със котешки нокти в корема,
а в мислите - с дивите бурени
на тъмни вини и съмнения...
Това, що кръвта ми подпали ...
  279 
Небето и земята са далече.
Лъчите и света на океана.
Но всички те са част от бяла вечност,
в която все са неделимо заедно.
Така и с тебе също сме далечни. ...
  357 
Мълчанието сякаш е наука
и с теб се състезаваме жестоко.
Тъй както ти си там, а аз съм тука,
със чувствата играем си на покер.
Безпомощност и нежност се преплитат, ...
  490  10  11 
От тебе ме пробиват нежни тръпки
и чувство между уплах и възторг.
Направиш ли към мене две-три стъпки,
душата ми се свива на кълбо.
Разсеяно през пушека ме гледаш ...
  465 
Аз по своя път бягам от себе си.
Ти по твоя ловиш хоризонтите.
Слънчев вятър гори раменете ни.
За душите затвори са котвите.
А сред нощните скрити ухания ...
  522 
Random works
: ??:??