Apr 20, 2011, 10:41 PM

Компютърна баба 

  Poetry » Humour
852 0 3

Сутрин, щом очите отворя,

вместо баничка да направя,

почвам да търся лаптопа

и всичко дотам си остава.

 

Брех, да му се невидяло,

баба компютърна и аз се извъдих.

На деца и внуци се карах,

че трябва поне да закусят

и после да грабват лаптопа.

 

Но ето, че и мен ме подхвана,

компютърна краста ме хвана.

Искам да го захвърля в килера,

а той не ме намира оставя.

 

Действайте, мили дечица,

щом във време такова живеем.

И аз, щом компютъра хванах,

започнахме всички да пеем

и чатиме вкупом безспирно.

 

Работата във къщи изостана,

дядото пърха сърдит и намръщен.

Няма кафенце кой да направи,

бабата в Нетлога си чати.

© Аз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нина , Иван,благодаря за коментарите и разбирането.Колкото и да не ни се иска, всички станахме подвластни на тия машинки.За нас остават хубавите човешки срещи и разговори,но на младите тези неща са толкова странни.Поздрави !
  • Чатиш ли, чатиш в Нетлога
    с нови Фейсбукни премени,
    даже не виждаш вън глога
    точки как слага червени!
  • Руми, аз си мислех че вътворявам ред. Горката аз! Благодаря ти!
Random works
: ??:??