Комунизъм в посткомунизма
Стрелката на китайския стенен часовник -
(пластмасовата имитация на качество)
побягна като от ревнив съпруг любовник,
разтрака се виновно и изплашено.
Ту спира и запънато форсира на дванайсет,
ту хуква превъртяла в миг, като шизофреник,
и нещо търси все, сама какво не знае,
не осъзнава, че безпаметно и лудо се върти!
А времето се губи постепенно, изостава -
(на чий ли евтин труд дължа си закъснението)
но подозирам, че китайска мъдрост се е вляла
през малките и пъргави ръце, през гените
на сглобилия набързо простия му механизъм.
Да бавим миговете, да ги гълтаме на части -
за да живеем бавно. Туй е доза комунизъм
за левче. А какво за хляба? Ами яжте пасти.
© Катя All rights reserved.
