Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18473
Nov 27, 2021, 10:18 AM  

Конкурс за принц 

  Poetry » Other
432 1 9

Кървят сега  изпръхналите устни
идея илюзорна – обич дом,
аз пак глава ще вдигна щом,
намеря малко сили и те пусна.

 

И слънцето в гледжосаната стомна,
било е отражение на мрак,
копривени крила изплитам пак,
та приказката стара да си спомня.

 

Забит до инкрустираната дръжка,
трепти, но пак е илюзорен нож,
и принцът е от ламята е по-лош.
Принцесата се справя. Даже мъжки.

 

И пак ще литне, пак ще е глупачка,
защото няма просто избор друг
и Месецa избира за съпруг,
дори да е фасонът ѝ посмачкан.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Някога чух една фраза, която много ми харесва: "Ако всяка девойка чака да дойде принцът на бял кон, няма да го дочака, защото обикновено идва само конят". Какво да се прави, така е в живота, не сме съвършени, но наистина всеки има нужда от обич, топлота, дом, огнище, семейство. И слава Богу, че е така.
  • Благодаря, Таня!
  • Наде, страхотно пишеш!
    Поздравления!
  • За тази цел има котенца и кученца, Пепи. 🙂
  • И принцесите имат нужда от домашен любимец
  • Благодаря, Мини!
  • Пак ме завладя, Наде, прелестно е!
  • И да ни обичат, което, оказва се не е лесна работа.
  • Интересна интерпретация Принцесите отдавна можем всичко сами, но пак искаме да обичаме.
Random works
: ??:??