Кървят сега изпръхналите устни
идея илюзорна – обич дом,
аз пак глава ще вдигна щом,
намеря малко сили и те пусна.
И слънцето в гледжосаната стомна,
било е отражение на мрак,
копривени крила изплитам пак,
та приказката стара да си спомня.
Забит до инкрустираната дръжка,
трепти, но пак е илюзорен нож,
и принцът е от ламята е по-лош.
Принцесата се справя. Даже мъжки. ...