Конкурс за Снижанки или вкусът на днешния "Дедо Коледа"
Слушайти ма, 'начи, как са случи
конкурса да спичеля за Снижанка.
На Дедо Коледа-та май му са закучи,
чи мен избра си (вкусна кат' луканка).
С пирука бях ('ма 'ногу руса),
с чирвени лачени бутушки,
с рокля на цвитя (кату на круша),
с обùчки - нежни трепирушки,
с чурапи жартиерни - в резида,
във дикултету - сякаш чи балон,
джукити - в карминена боя...
'Бе... 'сичкото ми бе от силикон!
Под вежди ма пугледна тоз "старик",
мустак засука, нос чирвен путри,
пипнà си ланец за кадем (като лаик)
и викна, та са чу във вси страни:
- Ей тъз ши йе! На мени ми 'ареса,
чи можи да са справи и със впряг,
шийна да кара, че и мерцидеса,
кугат' съм на суфра със салтанат*.
Едва изрекъл тез съкрални думи,
"джуджета" две дойдоха по сигнал,
'земаха ма (в краката бях кат гума),
и газ до дупка... не, 'ми до пидал!
* * *
Дуволно си живея днес в ЛАПландия -
с дарèн дворец, 'жакузи и гараж.
Едно не ми йе ясно: 'Що в България
ни лъжат йощ, чи "Дедо..." е мираж!?
--------------------
* салтанат - - пищност, разкош...
© Петя Кръстева All rights reserved.
