Контрапункт
Бележи червената креда на залеза
моя кръг.
Няма къде да избягам -
пленник съм.
Тъмно мастило - кръвта,
пише тайнствени знаци по вените.
Изтънели. Прозиращи.
Бледи очи преди път
(пожълтели от взиране),
ми пробиват тунел към отвъдното.
Днес съм още до теб.
Чуй сърцето ми на ухо - там -
в раковината.
Всеки спомен кърви -
колекционираме писъци.
Има прост начин да проверим
съществува ли Истина -
да престанем да бъдем затворници
зад фасада от пъплещи дни...
Ти и аз сме по-важни
от всяка действителност.
"Днес" е Еверест
сред билата от мисли
и тела колабиращи.
И мигът извисим
е птица, политаща
към далечни страни
(странен говор и странно наречие
на древен шаман,
татуиран с магически символи).
Ти и аз - пред мъглата на Вечността,
във вечността на Мъглата
навлизаме...
© Младен Мисана All rights reserved.
