X-real (Иван Иванов) X-real (Иван Иванов)
175
Jul 4, 2007, 10:50 AM

Контрасти

  Poetry
617 0 4
                                              Контрасти
 
 
 Душата ми, разперена                         Душата ми, отнесена,
 почива                                                    лети
 в шепа, намерена на път,                    във вихъра на сладки
 отмива                                                    мечти,
 от нея следите на болката                 докосващи с любов нежните
 дъждът.                                                 очи.
                                            
 Сърцето ми, тичащо,                             Сърцето ми радостно
 бие                                                           тупти,
 по пътя, очертан от сълзи,                  засилено по пътя от
 мие                                                           звезди,
 кръвта от стените. Последно             докосващи с лъчи
 вали.                                                        лицето ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0