4 июл. 2007 г., 10:50

Контрасти

619 0 4
                                              Контрасти
 
 
 Душата ми, разперена                         Душата ми, отнесена,
 почива                                                    лети
 в шепа, намерена на път,                    във вихъра на сладки
 отмива                                                    мечти,
 от нея следите на болката                 докосващи с любов нежните
 дъждът.                                                 очи.
                                            
 Сърцето ми, тичащо,                             Сърцето ми радостно
 бие                                                           тупти,
 по пътя, очертан от сълзи,                  засилено по пътя от
 мие                                                           звезди,
 кръвта от стените. Последно             докосващи с лъчи
 вали.                                                        лицето ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...