4.07.2007 г., 10:50

Контрасти

620 0 4
                                              Контрасти
 
 
 Душата ми, разперена                         Душата ми, отнесена,
 почива                                                    лети
 в шепа, намерена на път,                    във вихъра на сладки
 отмива                                                    мечти,
 от нея следите на болката                 докосващи с любов нежните
 дъждът.                                                 очи.
                                            
 Сърцето ми, тичащо,                             Сърцето ми радостно
 бие                                                           тупти,
 по пътя, очертан от сълзи,                  засилено по пътя от
 мие                                                           звезди,
 кръвта от стените. Последно             докосващи с лъчи
 вали.                                                        лицето ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...