Копам, та са пукам
Копам, та са пукам
Какво ми трябваше да са обаждам,
че таз градина трябва да се сей,
сега с мотика троскута изваждам,
а пупадията от вратника се смей.
Подпряла се на дворната ограда
и като смок на слънцето се грей,
а мен сърцето веч ме застяга,
Не, не може! Тъй не се живей!
Не било значи работа за "дама",
как щяло "дама" троскот да плеви!
Ръка без пришка на мен не ми остана
и ми се смеят комшийскити жени.
Пусти троскот, от "ада" сякаш иди,
пуснал корени като вековен дъб.
Купая, ровя- а края не са види.
Защо тормоза все на моя гръб?
Манерка си приготвих със ракия,
и съм я скрил накрая на реда.
Ама до там що троскот ще изрия,
пък ми пресъхна и гърло, и уста.
Дано Оная, по клюкити са отнесе,
че инак как ще истърпя, не зная!
Манерката да стисна с две ръце!
(Не съм роден, градини да копая!)
Ам-ма, ха!
Амин!
© Костадин All rights reserved.
