Копам, та са пукам
Какво ми трябваше да са обаждам,
че таз градина трябва да се сей,
сега с мотика троскута изваждам,
а пупадията от вратника се смей.
Подпряла се на дворната ограда
и като смок на слънцето се грей,
а мен сърцето веч ме застяга,
Не, не може! Тъй не се живей!
Не било значи работа за "дама",
как щяло "дама" троскот да плеви!
Ръка без пришка на мен не ми остана ...