martines1 (Мартин Николов) martines1 (Мартин Николов)
3 136
Nov 16, 2010, 2:30 PM

Копнеж

  Poetry » Love
808 0 1

Като спокойствието на нощта...

Копнея да те прегърна, да бъда до тебе...

Но сърцето ми боли... като ехо си ми в мечтите,

като мистична магия, която шепне в ухото ми...

не знам с какви думи да опиша тази красота.

Сърцето ми копнее за това усещане, 

което не може да се намери никъде...

Не мога с думи да го изразя...

но даже и насън към тебe вървя...                 ‌

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Николов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0