КОПНЕЖ
Кон, седло и вятър във косите,
чучулига да ме вика от небето,
да ухае на сено и пролет,
за това копнее ми сърцето.
Вечерта да хвърли свойта мрежа,
за да улови душата на щуреца.
Песента ми волно да се лее
като химн във храма наТвореца.
Кон, седло и вятър във косите,
чучулига да ме вика от небето,
да ухае на сено и пролет,
за това копнее ми сърцето.
© Ренета Панкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
