КОПНЕЖ
Кон, седло и вятър във косите,
чучулига да ме вика от небето,
да ухае на сено и пролет,
за това копнее ми сърцето.
Вечерта да хвърли свойта мрежа,
за да улови душата на щуреца.
Песента ми волно да се лее
като химн във храма наТвореца.
Кон, седло и вятър във косите,
чучулига да ме вика от небето,
да ухае на сено и пролет,
за това копнее ми сърцето.
© Ренета Панкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
