Mar 13, 2010, 12:55 PM

Копнеж

  Poetry » Other
930 0 0

Какво не прави с нас копнежа
в пещта да калим своята гръд,
така силна, безсмъртна
и красива като златната ръж.
С пепел всеки да играе умее,
малцина посмяват безгрижно
в огъня тлеещ да пристъпят,
бездънната пропаст да прескочат.
Вървете, скочете!
Широко ръцете си алчни разперете -
накрая мечтите на дъното оставете -
лежащи, безжизнени до погубени останки от души.
Колко жар изгаря черните ви,
досущ въглен очи...
Ни смях там отеква,
ни плач скръбен и стонен -
тишината тук цар е все -
от лукавец по-вероломен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...