Копнеж
От моя свят замина надалече
и знам, че няма връщане назад.
Така стана, че времето обрече
сърцата ни на клада да горят.
От моя свят отиде си, но зная,
че теб те има в свят без суета.
И колкото и силно да желая
да се видим – остава си мечта.
От моя свят откъсна се с мъка
и дните ми посипа с копнеж
да свърши времето ни на разлъка
и да са вечно душите ни в летеж!
Януари, 2015
А. Б.
© Анна Банчева All rights reserved.
Тук съм предала емоцията на мой близък. На мен това стихотворение не ми харесва заради така или иначе тъжното чувство дори и лично да не съм го преживяла...
Благодаря на Ели и Миночка за споделеното!nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
