Копнеж
От моя свят замина надалече
и знам, че няма връщане назад.
Така стана, че времето обрече
сърцата ни на клада да горят.
От моя свят отиде си, но зная,
че теб те има в свят без суета.
И колкото и силно да желая
да се видим – остава си мечта.
От моя свят откъсна се с мъка
и дните ми посипа с копнеж
да свърши времето ни на разлъка
и да са вечно душите ни в летеж!
Януари, 2015
А. Б.
© Анна Банчева All rights reserved.
Тук съм предала емоцията на мой близък. На мен това стихотворение не ми харесва заради така или иначе тъжното чувство дори и лично да не съм го преживяла...
Благодаря на Ели и Миночка за споделеното!nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
