20.01.2015 г., 21:20  

Копнеж

2.2K 0 7

              Копнеж

 

От моя свят замина надалече

и знам, че няма връщане назад.

Така стана, че времето обрече

сърцата ни на клада да горят.

 

От моя свят отиде си, но зная,

че теб те има в свят без суета.

И колкото и силно да желая

да се видим – остава си мечта.

 

От моя свят откъсна се с мъка

и дните ми посипа с копнеж

да свърши времето ни на разлъка

и да са вечно душите ни в летеж!

 

Януари, 2015

А. Б.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Банчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Кръстина, че така си го усетила. За мен то е много тъжно, защото е посветено на обичта на майка ми към баща ми, който си отиде преди близо 7 години...
  • Докосващо сърцето елегично бисерче, сътворено
    с уникално поетично майсторство! ПОЗДРАВИ!
  • Да, Плами, правилно си усетила само, че надеждата е по-скоро вяра. Тук съм предала емоцията на мой близък. На мен това стихотворение не ми харесва заради така или иначе тъжното чувство дори и лично да не съм го преживяла...
  • Хубав стих преплитащ в себе си тъга и нежност,
    копнеж и може би малко надежда!
  • Лирическата е мъжко момиче и ако до сега не се е научила да чака, да се научи! Благодаря на Ели и Миночка за споделеното!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...