20.01.2015 г., 21:20  

Копнеж

2.2K 0 7

              Копнеж

 

От моя свят замина надалече

и знам, че няма връщане назад.

Така стана, че времето обрече

сърцата ни на клада да горят.

 

От моя свят отиде си, но зная,

че теб те има в свят без суета.

И колкото и силно да желая

да се видим – остава си мечта.

 

От моя свят откъсна се с мъка

и дните ми посипа с копнеж

да свърши времето ни на разлъка

и да са вечно душите ни в летеж!

 

Януари, 2015

А. Б.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Банчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Кръстина, че така си го усетила. За мен то е много тъжно, защото е посветено на обичта на майка ми към баща ми, който си отиде преди близо 7 години...
  • Докосващо сърцето елегично бисерче, сътворено
    с уникално поетично майсторство! ПОЗДРАВИ!
  • Да, Плами, правилно си усетила само, че надеждата е по-скоро вяра. Тук съм предала емоцията на мой близък. На мен това стихотворение не ми харесва заради така или иначе тъжното чувство дори и лично да не съм го преживяла...
  • Хубав стих преплитащ в себе си тъга и нежност,
    копнеж и може би малко надежда!
  • Лирическата е мъжко момиче и ако до сега не се е научила да чака, да се научи! Благодаря на Ели и Миночка за споделеното!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...