Копнеж
Обичам те, любими,
обичам в тебе всичко.
Ръцете с мазолестите длани,
начина, по който се обличаш
с онези все износени ризи.
Обичам да ме пръгръщаш рано сутрин,
така, сякаш няма да ме пуснеш....
Обичам, когато усетя мириса на парфюма ти,
да витае във въздуха.
Свикнах с този мирис,
свикнах и с теб..
Сега вече те няма,
но още във въздуха ухаеш,
още те усеща плътта.
Мога да си те представя,
сълза мога да пролея.
Мога мислено да те целуна,
мога да скърбя.
Остави ме самичка, а ми обеща,
че ще си до мен до сетния ми ден.
Защо ми даде обещание,
което нямаше да удържиш?
Защо ми даде надежда?
Сега си нейде там,
високо в небето,
гледаш ме с кристално сини очи,
пращаш ми въздушни целувки,
чакаш ме да те посетя...
А аз съм тук -
привързана към немощното тяло,
целувам спомени,
прегръщам призраци,
страдам за пътници,
отдавна заминали
по своя път...
Сега обичам само
останалото,
а то не остана много,
само миризмата на парфюм,
натрапчив спомен, ухаещ от старата ти риза,
само лекото вибриране на въздуха
от последните ти думи.
Само спомена за разкривената усмивка.
Само обещанието, че скоро ще сме отново заедно.
© Различна All rights reserved.
