Копнеж...
Тази вечер аз отново търся наслада
в съня от допира с твоето тяло.
Помолих луната пак да ме погали -
да стопли сърцето отмаляло.
Рисувам в звездите лика прекрасен
и мечтите пак те заместват...
Танцувам танц, болезнен, страстен,
сама, но ръцете ти усещам...
Подхвана ме вятърът с нежни длани,
понесе ме високо над земята.
А нощта е прекрасна, в полети мами
и омагьосва ме с красотата.
Летя и те търся сред звездите нежни.
И чувам на сърцето ти туптежа.
Забравям сълзите, кристално-снежни...
Потъвам във властта на копнежа...
© Нели Илиева All rights reserved.
