May 15, 2007, 4:13 PM

КОПНЕЖ

  Poetry
923 0 9


Копнеж

В утробата бавно замира страстта
и пръсти се впиват в греховната плът,
порочните мисли изгарят ума,
на адският огън умря любовта!

Беснеят в кръвта любов и омраза
и палят в душата пожар негасим,
разяждат телото със страшна проказа,
но любовния порив е див, неудържим!

Отлита копнежа, безкрилен и гол,
обречен на гибел, позор и разкол,
но верен остава на сърцето до гроб
и с вяра препуска да търси простор!

В пустиня без пясък и диря без път
прелита, безсилен и страшно сломен,
тежи му греха на знойната плът,
умира, самотен и обезверен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...