Копнеж
В утробата бавно замира страстта
и пръсти се впиват в греховната плът,
порочните мисли изгарят ума,
на адският огън умря любовта!
Беснеят в кръвта любов и омраза
и палят в душата пожар негасим,
разяждат телото със страшна проказа,
но любовния порив е див, неудържим!
Отлита копнежа, безкрилен и гол,
обречен на гибел, позор и разкол,
но верен остава на сърцето до гроб
и с вяра препуска да търси простор!
В пустиня без пясък и диря без път
прелита, безсилен и страшно сломен,
тежи му греха на знойната плът,
умира, самотен и обезверен...
© Деси Инджева Всички права запазени