15.05.2007 г., 16:13

КОПНЕЖ

926 0 9


Копнеж

В утробата бавно замира страстта
и пръсти се впиват в греховната плът,
порочните мисли изгарят ума,
на адският огън умря любовта!

Беснеят в кръвта любов и омраза
и палят в душата пожар негасим,
разяждат телото със страшна проказа,
но любовния порив е див, неудържим!

Отлита копнежа, безкрилен и гол,
обречен на гибел, позор и разкол,
но верен остава на сърцето до гроб
и с вяра препуска да търси простор!

В пустиня без пясък и диря без път
прелита, безсилен и страшно сломен,
тежи му греха на знойната плът,
умира, самотен и обезверен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Инджева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...