Jul 22, 2011, 9:11 AM

Копнежно 4

  Poetry » Love
726 0 6

Копнежно 4

 

Ужасно късно е - звездите се стопяват,

но устните ми, с твоите споени,

не спират тихо обич да чертаят

и да я пият запленени...

 

Под нас земята нежно тръпне,

докосва парещите ни сърца,

безумен вятър кротко глъхне

под нотите на любовта...

 

Прегръдката ти е спокойствие, забрава,

а моята е всеотдайност и мечта,

ръцете ни са лъкове жарава

по струните на влюбени тела...

 

Ужасно късно е - луната е заспала,

но още продължава лудостта,

по пръстите ни вие се в наслада

една любов, родена във нощта...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...