Копнежно 4
Копнежно 4
Ужасно късно е - звездите се стопяват,
но устните ми, с твоите споени,
не спират тихо обич да чертаят
и да я пият запленени...
Под нас земята нежно тръпне,
докосва парещите ни сърца,
безумен вятър кротко глъхне
под нотите на любовта...
Прегръдката ти е спокойствие, забрава,
а моята е всеотдайност и мечта,
ръцете ни са лъкове жарава
по струните на влюбени тела...
Ужасно късно е - луната е заспала,
но още продължава лудостта,
по пръстите ни вие се в наслада
една любов, родена във нощта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
