Jul 29, 2011, 12:34 PM

Копнежно разстояние

  Poetry » Love
1.1K 0 14

Искам те, а чувството боли...

И всичко сякаш вече е написано!

Запълнени са всички празнини

с годините, с изречените истини!

 

Не променихме земната съдба –

останахме ù верни планетяни –

и следвахме я, но ни свързва тя

не с близост, а с копнежно разстояние!

 

Желая те... и нека ми прости

не само Бог, но Всичко, що е свято:

че светло е, когато идваш ти,

и само с теб красива е Земята!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...