(посветено)
Животът ми – коприна и стомана,
душата ми – разпъвана и галена,
а спомени горят ме със наслада -
утеха, клада, небе, дарени ми от теб.
Сама се чудя как съм оцеляла –
след теб настъпи краят на света.
Живея в пъстрата ливада,
накрая на съня, започващ с теб.
Сълзите ми са каменна грамада
и всеки ден се трупат и растат,
а аз ги нося - щастлив избраник ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up