Коприна и стомана
1.4K
0
19
(посветено)
Животът ми – коприна и стомана,
душата ми – разпъвана и галена,
а спомени горят ме със наслада -
утеха, клада, небе, дарени ми от теб.
Сама се чудя как съм оцеляла –
след теб настъпи краят на света.
Живея в пъстрата ливада,
накрая на съня, започващ с теб.
Сълзите ми са каменна грамада
и всеки ден се трупат и растат,
а аз ги нося - щастлив избраник
на любовта, която ти пося у мен.
И скрита зад желязната си броня
от думи и усмивки – копринена тъга,
повтарям си заветните ти думи:
„От коня на съдбата не се скача
особено, когато воинът е сам!”
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Симо, прав си! Проблемът с възпитанието на някои лица, не е мой проблем. Изтривам си "мурабето" с тях. 
