yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
14 февр. 2011 г., 12:25

Коприна и стомана 

  Поэзия » Любовная
1201 0 19

(посветено)

 

 

Животът ми – коприна и стомана,

душата ми – разпъвана и галена,

а спомени горят ме със наслада -

утеха,  клада, небе, дарени ми от теб.

Сама се чудя как съм оцеляла –

след теб настъпи краят на света.

Живея в пъстрата ливада,

накрая на съня, започващ с теб.

Сълзите ми са каменна грамада

и всеки ден се трупат и растат,

а аз ги нося - щастлив избраник

на любовта, която ти пося у мен.

И скрита зад желязната си броня

от думи и усмивки – копринена тъга,

повтарям си заветните ти думи:

„От коня на съдбата не се скача

особено, когато воинът е сам!”

 

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Яздиш ли - там стой!
  • Орисана си да оцелееш!
  • Симо, прав си! Проблемът с възпитанието на някои лица, не е мой проблем. Изтривам си "мурабето" с тях.
  • Редактор!
    На мурабето мястото му не е тук!
  • казвам ви - всичко е свързано
    като яворовото - когато гръм удари, как ехото... нали?...

  • е, хайде сега ще се обиждаме - къде плюя и храча (водейки се по твоето сравнение)? Движа се по текста, до колкото той ми позволява, имам предвид единствено говорещото лице в текста, не автора...
    А правата? Къде видя да са по-специални от на останалите ползватели на сайта? Коментирам произведение, изразявам мнение, впечатление. Когато текст ми харесва - си го казвам най-открито и възторжено. Къде сайтът ми забранява да казвам когато не ми харесва? И защо не ми харесва?
    За да не си помислиш, че е лично към Йосифова, макар тя да е цар на текстовете, които намирам за крайно безсмислени, някога тя имаше един друг ник, така де, може и повече пъти и повече никове, ама аз за един зная.. та под името на този ник беше пуснала два последователни текста... едни такива... абе радичковски готени. И ми харесаха. И й го казах. В смисъл публично. Не съм скрила от останалите членове на сайта, че ми е харесало.

    Йосифова, не всеки разполага с толкова свободно време, та да може да отбележи кой да е празник. Макар че за виното и за любовта - всеки ден е празник, всеки ден трябва да се славят...
    По-миналата година на 3ти март не можах да сторя нищо друго, освен да почета малко история... Уви - нещата са свързани: ти го гледаш сметка за ток, а то те праща право в офиса да работиш, да получиш заплата, да отидеш да платиш сметката за ток - свързано е бе! казвам ви!

    И ето - правя този коментар и се появява някой, който говори за съвсем друго... но нещата са свързани...ако проследим твоето стихописане, моят коментар, намесата (не слагам определение!) на Джейн.... сигурно ще стигнем до едно и също - болни сме от графомания и жажда за публика.. Всичко е свързано.

    И толкова е свързано, че цялата тази графомания ще ни заведе до моята сметка за тока накрая... което е свързано с работата ми в офиса.... и което означава, че е време да се върна там

    До!
  • Понеже пък на мен дойде ми, много ми е интересно кой се крие под това идемидоидеми...някой с големи правилегии да се бърка в душите на хората, и да се изявява като литературен критик. На времето имахме такъв един поет, който плюеше и храчеше, както му дойде на него, но поне човекът си имаше име и знаехме кой е, а идемидойдеми и име няма...
    Човешките чувства са святи като хляба и виното, затова поозаптявай се идемидойдеми!/все пак много ми е интересно кой стои зад този профил със толкова много права в този сайт/
  • ВЕЛИКА СИ!!! Нямам какво друго да кажа!
  • малииии... ти си цар на каламбурите бре!?

    да няма школа за това? има добри в сайта в подобни изяви...ама ти си цар! съвсем сериозната!

    ***

    Животът ми – коприна и стомана,
    душата ми – разпъвана и галена, /ГОВОРЕЩОТО ЛИЦЕ Е В ДВАТА ПОЛЮСА НА СЕТИВНОСТТА, БИ СЛЕДВАЛО ДА НЕ МОЖЕ ДА ОПРЕДЕЛИ С ТОЧНОСТ, НО...../
    а спомени горят ме със наслада - /ИЗГЛЕЖДА ГОВОРЕЩОТО ЛИЦЕ Е ОПРЕДЕЛИЛО ВСЕ ПАК, ЧЕ ЛУТАНЕТО (САМО ТОВА ИЗГЛЕЖДА ЛОГИЧНО) Е НАСЛАДА.../
    утеха, клада, небе, дарено ми от теб. /ТУК ГОВОРЕЩОТО ЛИЦЕ НЕ СЕ Е УСЕТИЛО, ЧЕ ПОЛЮСИТЕ СА ДВА... И ЗАТОВА НИКАКВО ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ НЕ СЕ Е ПОЛУЧИЛО... УТЕХА, КЛАДА, НЕБЕ...АПРОПО- НЯКОЙ ВИЖДА ЛИ ВРЪЗКА С ГОРНОТО, ЧЕ АЗ ВЕЧЕ СЕ ЗАГУБИХ.... ДА СПОМЕНА, ЧЕ СИНТАКТИЧНО НЕ Е ДОБРЕ ЕДНО ОТ ИЗБРОЕНИТЕ ДА Е ОПРЕДЕЛЕНО... И ДА ОСТАНЕ В СЪЩИЯ СТИХ - НЕ Е ЧЕСТНО СПРЯМО ДРУГИТЕ ИЗБРОЕНИ, А И Е СЕРИОЗЕН ПРИЗНАК НА ПРОЗА.../
    Сама се чудя как съм оцеляла –
    след теб настъпи краят на света. /СЛЕД НАСЛАДАТА И УТЕХАТА ...ЯВНО ГОЛЕМ ЕКСТАЗ - ГОВОРЕЩОТО ЛИЦЕ СЕ ЧУДИ КАК Е ОЦЕЛЯЛО? А ОТКЪДЕ ПОЧНАХМЕ?... СИГУРНО ПО-НАДОЛУ ЩЕ НАМЕРЯ ВРЪЗКА?!/
    Живея в пъстрата ливада,
    накрая на съня, започващ с теб. /АМА НАЛИ ТОКУ-ЩО ОЦЕЛЯ? А ВЕЧЕ СЕ Е СЕТНАЛО ГОВОРЕЩОТО ЛИЦЕ И СИ ЖИВЕЕ В ПЪСТРА ЛИВАДА, НЯМА ПОЛЯРНОСТ С НЕЩО ЧЕРНО-БЯЛО....ААА ЯВНО ВЕЧЕ ПОЛЯРНОСТТА, СЛЕД ПРОЯВАТА НА ПРИОМИТЕ НА ПРОЗАТА, НЕ Е ИНТЕРЕСНА....САМА СИ Е ЗАГУБИЛА СЛЕДИТЕ...Е, ТЯ СИ ЗАГУБИЛА СЛЕДИТЕ - АЗ ЩЕ НАМЕРЯ ОБЩАТА НИШКА?!/
    Сълзите ми са каменна грамада /ЧЕКИ СЕГА - ГОВОРЕЩОТО ЛИЦЕ Е С УТЕХА И НАСЛАДА В ПЪСТРА ПОЛЯНА ИЛИ СТРАДА???/
    и всеки ден се трупат и растат,
    а аз ги нося - щастлив избраник
    на любовта, която ти пося у мен.
    И скрита зад желязната си броня //КЪДЕ БЕ..////
    от думи и усмивки – копринена тъга,
    повтарям си заветните ти думи:
    „От коня на съдбата не се скача
    особено, когато воинът е сам!”

    /ОСОБЕНО ФИНАЛЪТ.... НЯМА КАК ДА ДОВЪРША.... ЗАЩОТО ЩЕ ТРЯБВА ДА СЛОЖА ТОКЧА НА НЕСВЪРЗАН ТЕКСТ, МАКАР ЖИВЕЕЩ СРЕД СКОБИ. СЪЩО КАТО АВТОРА - ДА ВИ ПРЕДЛОЖА НЕСВЪРЗАН ТЕКСТ.... Не ми идва отвътре./
  • Натъжи ме, Веси... с тази копринена тъга...
    Прегръдка!
  • "Сълзите ми са каменна грамада
    и всеки ден се трупат и растат,
    а аз ги нося - щастлив избраник
    на любовта, която ти пося у мен".

    Съчувствам ти...много хубаво написано.
  • Много любов и много вино за празника, Весе!
  • БРАВО!!!
    ((( )))
  • Коприна и стомана Хубав стих!
    Честит празник, Веси!
  • с копринена любов си дарена, Веси..
    със сълзи съхранена завинаги..
    прекрасен стих.
  • Поздрави за хубавия стих!
  • И животът, и любовта, и тъгата могат да са коприна и стомана...Поздрав за стиха!
  • Красиво!Красиво! Много нежен празник ти желая!
  • Щастлива избраница на любовта!
    Хареса ми,Весе!Поздрави!
Предложения
: ??:??