Oct 25, 2025, 4:04 PM

Коприва

  Poetry » Love
176 0 0

Не съм мило момиче.

Не съм бяло кокиче.

Не съм зайчето бяло.

Нито съм пиленце,което е пяло.

Аз съм сиротна,страшна коприва.

Коприва люта и много парлива.

Да бъда непочтена аз го мога.

Верността за мен е лоша дрога.

Коприва съм невярна и горчива.

Мъжете мислят си,че съм ядлива.

И който влюби се във мен ще страда.

Да бъда вярна...някак си отпада.

Защото обич женска не познавам.

Почтеност и достойнство не признавам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иво Сотиров All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...