Sep 28, 2008, 12:28 PM

Кораб-Любов

  Poetry » Love
1.5K 0 8


Очите ми до болка се взират
в далечината към твоя бряг,
сърцето ми от студ се свива,
далече е от твоя свят.


Застанали на брегове различни,
океанът живот ни дели,
отдалечени от мигове идилични,
но копнеещи един за друг стоим.


Вперили поглед един към друг
с ръце протегнати за нежна прегръдка,
очакваме кораба-Любов при нас да спре
и бреговете ни в остров любовен да превърне.

Ще чакам - чакай и ти,
онзи прекрасен кораб на страстта
да събере в едно две самотни съдби
и заедно да се потопим в танца на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...