Jul 27, 2012, 12:02 AM

Кораб с алени платна

  Poetry » Other
959 0 15

                         

 

 

                          

                           Сърфист умел едва ли станах -

                           за малко само хващах силната вълна.

                           Затуй пък цял живот дълбая

                           аз свойта Марианска падина...

                           Падах, падах, падах... Ставах!

                           Как не се научих да пълзя?

 

                           Прокълната, на своя бряг оставах.

                           Боже, колко кораби с алени платна...

 

 

                                                                             26.07.2012 год.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Миндова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...