Корени
Изгубих се. Във тази долина
не беше невъзможно да изчезна.
Пресякох мост от слънчева дъга.
Под него дебнеше безмълвна вечност.
И птиците, летящи в полукръг,
отнемаха ми чувство за посока.
Уж беше лесно - някакъв си път...
Но чувал съм, че падането отвисоко
оставя в нас болезнени следи.
И нека да си мислим, че сме двама.
Понякога е трудно да вървиш
с любов в сърцето толкова голяма,
та стига да запълни океан.
И не един - на няколко планети...
И после да си мислиш, че си сам
във свят, във който свързан си със всеки.
И даже да надскочиш своя ръст,
и стълба да изправиш към звездите,
Носи във себе си и шепа пръст.
Все пак си имат корени. Мечтите...
© Йордан Илиев All rights reserved.
