WhiteHart (Йордан Илиев)
85 433
5.07.2013 г., 10:08 ч.  

Корени 

  Поезия » Друга
603 1 6

Изгубих се. Във тази долина

не беше невъзможно да изчезна.

Пресякох мост от слънчева дъга.

Под него дебнеше безмълвна вечност.

 

И птиците, летящи в полукръг,

отнемаха ми чувство за посока.

Уж беше лесно - някакъв си път...

Но чувал съм, че падането отвисоко

 

оставя в нас болезнени следи.

И нека да си мислим, че сме двама.

Понякога е трудно да вървиш

с любов в сърцето толкова голяма,

 

та стига да запълни океан.

И не един - на няколко планети...

И после да си мислиш, че си сам

във свят, във който свързан си със всеки.

 

И даже да надскочиш своя ръст,

и стълба да изправиш към звездите,

Носи  във себе си и шепа пръст.

Все пак си имат корени. Мечтите...

© Йордан Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??