Шест и двадесет и осем сутринта:

Витоша е ясно откроена, (и все още, слава Богу - невзривена)

хубав ден - спокоен, чист, и мой.

А вчера, онзи ден - светът бе крехък

като пролетната коричка лед по езерата с патиците

в Южния парк...

Тази нощ съм спала като както след

отминал ме на косъм предстоящ разстрел -

(Индиана Джоунс ряпа да яде!)

оцеляла, гневна, и все по-скептична,

и все по-избягала в себе си.

Днес заминавам на почивка -

в двайсет и два и трийсет:

пет дни ще ми стигнат ли да отмие

морето целия стрес на тази висококосна 2008-ма

или поне за малко очите ми да се слеят с безкрая

на морската шир...

И после, като Индиана Джоунс, пак да спасявам

Свещения Граал на живота си -

тук и сега...