Jul 5, 2008, 8:08 AM

Коричка лед по езерата...

  Poetry » Civic
956 0 2

Шест и двадесет и осем сутринта:

Витоша е ясно откроена, (и все още, слава Богу - невзривена)

хубав ден - спокоен, чист, и мой.

А вчера, онзи ден - светът бе крехък

като пролетната коричка лед по езерата с патиците

в Южния парк...

Тази нощ съм спала като както след

отминал ме на косъм предстоящ разстрел -

(Индиана Джоунс ряпа да яде!)

оцеляла, гневна, и все по-скептична,

и все по-избягала в себе си.

Днес заминавам на почивка -

в двайсет и два и трийсет:

пет дни ще ми стигнат ли да отмие

морето целия стрес на тази висококосна 2008-ма

или поне за малко очите ми да се слеят с безкрая

на морската шир...

И после, като Индиана Джоунс, пак да спасявам

Свещения Граал на живота си -

тук и сега...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...