aranhuez
134 results
Тръгват си гарите,
отлетели са птиците,
дето се клатушкаха кротко
по жиците...
Била ли съм там някога, ...
  589 
Във топлината на чувствата есенни,
с дъх на циганско лято - сам си.
За какво? И защо да съм истинска?!
Щом си сам, щом си сам -
с мен, във косите ми - щом си сам. ...
  703 
Поезия... - и плясък камшичен
в душата ми
в мрака утробен
има надежда и смисъл -
не казва защо е заченато ...
  701 
Ще те откривам
и преоткривам далече напред...
Ще вървим през гората
на нашите сплетени пръсти -
и компас ще ми бъде твоята радост ...
  788 
Защо се завръщаме винаги бездомни у дома?... Силно обичани, с толкова сол по кожата...
Как така сме щастливи - от погледа на онези очи, в които има споделени мечти... И чуваме стъпките, които ни карат да вървим след тях, нагоре-нагоре - към спомените ни - така реални, дръзки в бъдещето ни.
Завръщаме ...
  2082 
Наскоро с един близък приятел си говорихме за писането. Писането на нещо творческо, например разказ. Говорихме за това как се пише или по-точно как той пише и как аз пиша. Той каза, че трябва да има какво да каже на другите, а аз отговорих, че пиша, когато искам да кажа нещо на себе си, пиша, за да ...
  1215 
Гълъби в сиви облаци препускаха като коне в дълбоката бразда между съня и будната гореща стена до леглото й. Писъци на чайки пробутваха някакви отговори на притихналото в дрямка море.
Излезе на балкона, обгърнаха я покривите на къщите, залутаха се светове на отминали времена, на вчерашни детски глас ...
  1079 
Ако ме потърсиш
в сънищата ти -
ако ме откраднеш
от необичащата те страна,
и ме прекопираш и оцветиш за теб - ...
  784 
Хайде да отидем
до гара Бов -
ще тръгнем в 7:30 часа.
А на обратно - към четири.
От влака ще наблюдаваме ...
  695 
I can`t remember anything...
Металика, "One"
Автобусът тръгна бавно. Излезе от Ахтопол. Вземаше тихо, кротко завоите по тесния път. Морето беше някъде там, в мрака, зад завоите.
Проблясна табелката с надпис "Варвара". Припомних си предния ден, когато бяхме тук - и монотонният звук, който издаваше ав ...
  1211 
Детето повдигна ръчички над главата си, раздвижи коремчето си и кръстче, уловило ритъма на музиката в заведението на плажа... Таткото му отчупи от сандвича, който им донесе момичето на бара, погледна дъщеричката си с неуловима емоция в усмивката и очите, и му поднесе залчето от сандвича да отхапе. М ...
  992 
Да напише в стих от кал
спомените си поета
е бягство от лудостта
във суетата... Човешко е.
Браво на поета! Красиво е ...
  690 
>> "... Какво да кажа, заложено е дълбоко в мен. Сакрално е. Смущаващо е да се опитваш да обясниш нещо необяснимо, което е и дълбоко интимно. Затова не искам да говоря глупости на тази тема."
>>>> Методи Савов, интервю със заглавие "Алпинизмът е нещо сакрално", публикувано на 22 май 2008 от Мария Сп ...
  1050 
Шест и двадесет и осем сутринта:
Витоша е ясно откроена, (и все още, слава Богу - невзривена)
хубав ден - спокоен, чист, и мой.
А вчера, онзи ден - светът бе крехък
като пролетната коричка лед по езерата с патиците ...
  627 
Заминавам вдругиден,
а политам пак към теб самотна...
Самотна чайка над морето... тътне,
приглушено, тъмносиньото шептене в мен!
Пазарен ден е петък, Продавачо на надежди, ...
  716 
Била съм винаги такава... бързаща нанякъде,
несигурна, и нелогична - а ти ме питаш, обяснявам...
Не съм била никога една-единствена... мечтата-муза,
вдъхновяваща, и предразполагаща - а ти ме изкушаваш, непохватно...
Била съм грозничко дете, което си играе сам-само - а ти ревнуваш от живота... ...
  686 
Открадната от вятъра невеста
- жадна, боса му пристанала...
- слънчова невеста вятърът откраднал!
В душата си я той поканил - да тича
волна като в детските си спомени... ...
  1267 
Мъничко оставаш -
за да целуваш нощите ми,
намирай спящите ми устни
в мислите си - извайваш
свободата ми, ...
  623 
Вълнуваш се... по мислите ми капе
гроздов сок - дали,
се питам, дали
си тичал след чувствата си,
дали си се опитвал да ги надбягаш, ...
  678 
Любовен стих
върви по тротоара
и се сбъдва
като моето дете...
Намирам ...
  840 
Всяка линия по дланите ми
се изпъва
пробудена
в доволна прозявка и
в мигове ...
  686 
- Виж ме...
- Очакван, желан от дните без теб!
- Виж ме...
- А днес съм щастлива и лека в смеха си!
- Виж ме... ...
  826 
Една милувка разпиляваш,
за да ме стоплиш...
А аз разказах на света
във всички тези стихове
за това блаженство... ...
  787 
Не мога да срутвам мечтите си
теб да намирам винаги - не мога...
Не мога да не обичам името ти
да изговарям със трепет - ... не мога
Имам обелени парченца от ябълка, ...
  900 
Спят моите сънища - също,
като "тротоарите пусти"...
песента, само тя ще остане
в ефира... и теб не намирам
- също, както когато събуждам се ...
  641 
Понякога ще искам
да си спомням мислите ти...
очите ти, смеха ти, разговорите ни...
Не зная дали ще ме обзема
тръпката на чувствата ми... ...
  705 
Имаш ме, когато времето
надбягваш, слушайки Юрая Хийп
в маршрутното такси.
И когато си очаквал
да въздъхнеш облекчено - ...
  709 
Валеше сняг, натрупваше бързо. След половин час щеше да настъпи 2000-та година. Преди 15 дни бях станала майка, детето ми спеше, мъничко и беличко като снежинка, а аз, малко притеснена, чаках приятели да ни вземат с мъжа ми да отидем на НДК, където беше голямата веселба, за да посрещнем Новата годин ...
  2145 
Семейният съвет на мъжа ми (свекъра и свекърва ми) постановиха аз да ходя и да оправям документите на бабата на мъжа ми. В "Социални грижи". Пристегна ми под лъжичката. Имах боен опит със служителките там. Когато родих, не бях се дипломирала още, а и не работех, трябваше да си търся майчинството в с ...
  1144 
Може би не съм ти казвала,
че те обичам - а знаеш го,
измислям се със теб -
мислите ти слушам
в слънчевия мирис ...
  649 
Разпръсвам се - във космоса тъга,
във времето обичано
се разпадам - светещи
частици съм, разпръсвам се
измежду пръстите ти... ...
  748 
Колко съм чужда на себе си - знаеш ли?
С каква лекота съм забравила полета
и звъна на китарата... знаеш ли?
Аз те търсих и чаках тогава,
в синята нощ, недокосната, знаеш ли?... ...
  725 
Живея в България. Моята родина. Родена съм в България и животът ми - първата ми глътка въздух, първата ми крачка, четмото и писмото... са в България. Учили са ме да ценя въздуха, който вдишвам, да уважавам земята, по която стъпвам. Възпитавали са ме да обичам историята на моята родина.
Прочетох мног ...
  2852 
Теменужените ти очи - безкрайна синева.
Доколко могат да са сини...
Безметежно синя синева - морето -
в тъга, и болка - непоносим копнеж,
остават в пъстротата на очите ми... ...
  971 
Уличките в центъра на София. Старите къщи, повечето порутени. С малки балкончета, а-ха да паднат. Зад зидани огради - старите им дворове. Влюбена съм в тези пейзажи - фрагменти в моя живот.
Покрай високия зид са нападали листа от бръшляноподобно растение - в различни нюанси на червеното, до бледороз ...
  1829 
Страхувах се от своята невяра -
от изневерите във мене си...
Но чувствата ми, разпилените,
с цветове - съмнения и ревности,
кротко подреждаш с обичта си - ...
  735 
Картонена кутия, вътре - самота...
това е, казано накратко, в нета.
Хиляди души - пандорени души,
затворени, в несрета, тъгуват
по изгубения си живот - наяве... ...
  591 
Преди миг бях измамно залисана
в щастието... и тържествуващо взимах
трохите от него!
А то е пак зад вратата, усмихнато, кротко,
очаква ме с трепет... да чуя, че чука, ...
  708 
Представи. Някакви илюзии от паяжини. Намокряни от дъжда. Полюшвани от вятъра. Една жена, с дълги хубави коси, се е спряла, замаяна от юлския шепот на Витошка, със светнал поглед в тъмносинята дълга рокля от трико, която е изложена пред един магазин, на сергията... Жената купува роклята. Дните й са ...
  1157 
На ръба на обичта ни -
в погледа на чайката
се отразява бурното море,
светкавиците в тъмното небе,
притихналите треви... ...
  1205 
Random works
: ??:??