Коричка лед по езерата...
Шест и двадесет и осем сутринта:
Витоша е ясно откроена, (и все още, слава Богу - невзривена)
хубав ден - спокоен, чист, и мой.
А вчера, онзи ден - светът бе крехък
като пролетната коричка лед по езерата с патиците
в Южния парк...
Тази нощ съм спала като както след
отминал ме на косъм предстоящ разстрел -
(Индиана Джоунс ряпа да яде!)
оцеляла, гневна, и все по-скептична,
и все по-избягала в себе си.
Днес заминавам на почивка -
в двайсет и два и трийсет:
пет дни ще ми стигнат ли да отмие
морето целия стрес на тази висококосна 2008-ма
или поне за малко очите ми да се слеят с безкрая
на морската шир...
И после, като Индиана Джоунс, пак да спасявам
Свещения Граал на живота си -
тук и сега...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
