Коридора на живота
Вървя по коридора на живота свой,
хванал здраво съдбата си в ръце,
по стените виждам капки от голям порой,
капки от сълзи и смях по моето лице.
Въздишка тежка, след това усмивка нежна,
любов, омраза и безкрайно черен фон,
замръзнала в забрава мисъл мигновена,
а след миг съм в битка със суровия армагедон.
Продължавам пак по коридора без да спирам,
през галерия от спомени и бъдещи дела,
по платната бели картините рисувам,
днес в красива, утре в грозна светлина.
Живея бързо и декори пренареждам,
като сценарист с мастилено перо,
спектакъла на тази крачка аз написвам
и пристъпвам плахо пак към следващо платно.
Вървейки пак през коридора на живота,
аз видях задъхан огледало,
огледалото незнаещо дори и нота,
но със странна песен то ме призовало.
" - Хей, човече, я ела за миг при мене,
ела и виж, каква е твоята съдба,
виж какво си правил през изминалото време
и какво си сътворил на таз Земя!"
Притихнал аз пристъпих бавно
и докоснах плахо своя образ блед,
с пръст преминах по лицето равно,
там на огледалото, сковано в лед.
Раздели, срещи, неизказани слова
препуснаха неимоверно във екрана огледален,
любов, омраза и разбити в скръб сърца
потекоха без спир в сценария брутален.
Стреснато отсъпих аз назаде
и погледнах към екрана отдалеч,
но във него образ на момиче се подаде,
очертано ярко във сърцето, като с меч.
Скръб и радост в образа се сляха
и той, тъй нежно, с моята душа се сля,
разделите и мъките в миг побледняха
и славей песен в моята душа запя.
Обърнах се и продължих по коридора,
рисувайки декори и платна,
в тях пленявах образи на разни хора,
но вече в тях оставях място и за тебе -
моята мечта!
© Станислав Статев All rights reserved.
Много красота ти пожелавам!!!
