Вървя по коридора на живота свой,
хванал здраво съдбата си в ръце,
по стените виждам капки от голям порой,
капки от сълзи и смях по моето лице.
Въздишка тежка, след това усмивка нежна,
любов, омраза и безкрайно черен фон,
замръзнала в забрава мисъл мигновена,
а след миг съм в битка със суровия армагедон.
Продължавам пак по коридора без да спирам,
през галерия от спомени и бъдещи дела,
по платната бели картините рисувам,
днес в красива, утре в грозна светлина. ...