Jun 16, 2014, 9:44 AM

Косач

  Poetry » Love
2.7K 0 33

КОСАЧ

 

Косач коси тревата.

Дъждовен аромат.

Денят дъга извайва,

над ниви пълни с цвят.

 

Косачо, виж: луната,

показва се без страх.

И тайни в теб пренася,

чрез звездния си прах.

 

Коси, Косачо Пътя!

Зелена е нощта…

Покоят ме съпътства,

щом в Теб е Любовта.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Санвали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...