Apr 21, 2007, 9:38 PM

КОШМАР

Poetry

889 0 9

Сънувах, че пиша стих.
Словото като песен се лееше.
Дори думичка не изтрих,
а листа - бяла пропаст зееше.

Капнаха едри сълзи,
превърнаха думите в кораби.
В мойте солени вълни
се давиха мисли и спомени.

Всичко се нажежи.
Сълзите ми се разгоряха.
Стихът ми се изпари...
Събудих се. Очите течаха...

Загубих го моят стих.
Днес още се питам дали
нещо не съкратих?...
Плува ли или гори?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Mimi1001 (Мими)

И ти като мене сънуваш строфи ! Поздрав!

2007-04-23T08:08:13+03:00
seal_69 (Светла)

Много хубаво като ритъм, разказ и хрумване!Поздравления!

2007-04-22T09:40:58+03:00
Moira (Мойра)

Силно въздействаш!

2007-04-22T07:12:59+03:00
lea (Лилия)

Твоят стих не си съкратил, нито пропаст ще има на листа! Поздравления!

2007-04-22T01:56:35+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Било е само лош сън.Не си си загубил стиха!!!Браво,Вальо!!!

2007-04-22T01:08:06+03:00