КОШМАР
Сънувах, че пиша стих.
Словото като песен се лееше.
Дори думичка не изтрих,
а листа - бяла пропаст зееше.
Капнаха едри сълзи,
превърнаха думите в кораби.
В мойте солени вълни
се давиха мисли и спомени.
Всичко се нажежи.
Сълзите ми се разгоряха.
Стихът ми се изпари...
Събудих се. Очите течаха...
Загубих го моят стих.
Днес още се питам дали
нещо не съкратих?...
Плува ли или гори?
Словото като песен се лееше.
Дори думичка не изтрих,
а листа - бяла пропаст зееше.
Капнаха едри сълзи,
превърнаха думите в кораби.
В мойте солени вълни
се давиха мисли и спомени.
Всичко се нажежи.
Сълзите ми се разгоряха.
Стихът ми се изпари...
Събудих се. Очите течаха...
Загубих го моят стих.
Днес още се питам дали
нещо не съкратих?...
Плува ли или гори?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
! Поздрав!
